Иван Маринов

77 ГОДИНИ С ХРИСТОС

ИВАН СТОЯНОВ МАРИНОВ 1925 – 2010

Иван Стоянов Маринов е роден на 12 август 1925 г. в село Маломир,Ямболски окръг.

Това село е известно в целия регион с Евангелската си църква и множеството вярващи християни.Иван Маринов е роден в едно от семействата, което участва активно в живота на Евангелската петдесятна църква в Маломир. Той израства в родното си село, а прогимназия и гимназиално образование завършва в Ямбол в Технимум по селско-стопанска техника. Автомобилната механика е едно от любимите му занимания и затова след тракторите и комбайните,


Фотогалерия

Иван Маринов усвоява и устройството на товарните и военни автомобили, защото служи като войник в Шофьорска школа. И естествено, първото му работно място е също свързано с двигатели. Той започва работа в механичната работилница на летище Безмер в Ямбол.

По това време това летище обслужва и въздушната отбрана на страната. През 1950-51 г. военните с офицерски чин забелязват природната интелигентност и проницателния ум на Иван, пробивната му натура и дипломатичност в трудни ситуации и му предлагат военна кариера, която като начало трябва да започне с обучение в Москва. Става въпрос за обучение от по особен тип, което би трябвало да направи от Иван Маринов предан кадър на комунистическата власт. Има обаче едно условие: Иван трябва да се откаже от църквата и от християнската вяра. Поставен пред този избор, Иван Маринов с твърда увереност отказва предложението на офицерите. Само че да откажеш на комунистическата власт по ония времена е водело до някои последствия. След този отказ, той е поставен под натиск и е принуден често да сменя работното си място.

През декември 1950 г. Иван Маринов сключва граждански брак с Анка Димова ,а на 12 февруари 1951 година младоженците отпразнуват със сватбено тържество и църковния си брак. Иван и Анка се познават от деца. Заедно са играли на чилик, и по време на една от игрите, Иван улисан в ударите, запраща чилика в главата на Анка. По това време, едва ли Анка е можела да повярва, че момчето което й е пукнало главата , ще й стане един ден съпруг. По късно, Иван и Анка са заедно в младежката група на Евангелската петдесятна църква в Ямбол по времето на пастор Борис Кузманов. Той ги венчава през февруари 1951г. В края на същата година, на младото семейство се ражда син – Любен.

По това време, намирането на постоянна работа за Иван Маринов е трудно и белязано от неговия отказ на предложението на комунистическата власт. През 1955 г. той работи за 2 години в селското стопанство при подготовката на препаратите за пръскане на посевите. През 1963 г. семейството се премества в Пловдив. Обаче за да живееш за постоянно в голям град по това време е нужно гражданство. Един от начините то да се получи е да работиш като шофьор към градския транспорт. Така, Иван Маринов става шофьор на тролейбусна линия номер 2.

Иван Стоянов Маринов почина на 20 януари 2010 година на възраст 84 години.

Това е житейския път на Иван Маринов или дядо Иван. Зад тази скромна биография обаче има още един път, който той извървя достойно. Духовния път на християнина Иван. Както споменах, той израства в семейство на вярващи и активно практикуващи християни. Освен възпитанието в духа на християнските ценности дадено от родителите, Иван Маринов получава особени пасторски грижи и наставление от пастор Емануил Манолов- един ерудиран божий служител с английско образование. Поради здравите християнски основи поставени в младежките години, християните виждат в Иван Маринов един принципен и последователен вярващ с добри обноски в семейството си и с околните. Избиран е за член на духовните съвети на Евангелските петдесятни църкви в Ямбол и в Пловдив, и е дякон в ЕПЦ Пловдив по времето на пасторите Стоян Буков, Асен Пейчев и Младен Младенов. В онези времена обаче, тази позиция е била причина за чести срещи в кабинети с началници на Народната милиция. Иван Маринов е привикван няколко пъти заедно с други членове на духовния съвет на пловдивската църква. Трябвало е да се дават обяснения, защо църквата нараства, и да се устоява на заплахи, че ако това продължава, ще има изселвания. Иван Маринов се държи достойно при тези посещения, и на една от срещите, дори надига глас за спазване на конституционните права за свобода на вероизповеданието в Народната република. Заплахите за изселване се реализират за някои от пасторите на църквите. Това обаче не подкопава вярата на Иван. Неговите духовни принципи остават непроменени. Като християнин, Иван уважава неподкупността и не търпи предателите на вярата, а такива в онези времена е имало не малко.

Иван Маринов остави за нас пример за устояване на гонение и принципна защита на християнската вяра, пример за борба с молитва срещу всяка телесна или духовна болка. Въпреки проблемите със здравето, които понякога са му причинявали непоносими страдания, неговата вяра и неговото общение със Спасителя, го превръщаха в човек излъчващ състояние на изключително здрав дух, със запазено тънко чувство за хумор. Въпреки всички телесни болки, дядо Иван напусна земния си път и премина във вечността в отлично духовно здраве. Мисля, че той бе по здрав от доста здрави.

Любим стих : Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” Любими песни : „Не в красиви речи и молби”, „Ни злато ни сребро са ме мен изкупили”, „Исус, туй име сладко е”

Димитър Атанасов